Ефес (лат. Ephesus, гр. Ἔφεσος, турски Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античността е бил на самия бряг, който с времето се е отдалечил в страна на морето.
История:
Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса –важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.
До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида(Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?" // Деяния на апостолите19:35), както и с "Послание на св. ап. Павел до Ефесяни". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // Откровение на Йоан 2:1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).
Археология:
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. "къщи на склона" (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета». След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно до дотогава само при старогръцки храмове. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките.
История:
Селището е известно още през 2 хилядолетие пр. н.е. от тексти на хетитите и изглежда е идентично с Апаса –важен център на хетитите и микенската култура. Около 10 в. пр. н.е. започват да се заселват йонийски гърци.
До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида(Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамонтското царство, а след 133 г. пр. н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес ("Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?" // Деяния на апостолите19:35), както и с "Послание на св. ап. Павел до Ефесяни". Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви ("До ангела на ефеската църква" // Откровение на Йоан 2:1-7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. «разбойнически» събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г. , малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).
Археология:
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 в. с търсенето на останките на храма на Артемида. При това се откриват първите части на древния град. След края на 19 в. главно австрийски археолози от Австрийския археологически институт провеждат планомерни разкопки и разкриват обширни части на града, предимно обществени здания, но и големи частни домове, между които т.нар. "къщи на склона" (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
Австрийски археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 в. е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като «черга от парчета». След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храма на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно до дотогава само при старогръцки храмове. Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във Виенския дворец Хофбург. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи, близко до разкопките.